7 oct 2008, 17:48

Земен рай 

  Poesía » Otra
705 0 1
Земя, планета, земен рай.
Трева, простор общирен...
Птичи песни, зеленина докрай,
догде окото стигне.

Земя, планета, хорски сбор,
човеци, ходещи машини,
само трупове във моя кръгозор,
тела, редени на купчини.

Души и аури навред,
но всички - тъмни, черни,
студени, скитащи изсред
поляна от лъжи неверни.

Думи хладни, щедрост чужда,
дете, протягащо ръка.
Ярост, за мъст жажда...
В юмрук свита ръка...

Стена висока, трап дълбок,
бариера грозна, здрава,
от двете и страни - пълен смог,
за човешките души - преграда...

Любов, привързаност и нужда,
необходимост от пари,
изневяра, жена чужда,
побой и смърт дори...

Присмех ироничен,
потъпкана гордост,
случай трагичен,
подправена доблест...

Лице, дадено на заем,
маска красива, ненадейна,
същина противна, облик продаваем...
Заблуда благоговейна...

Дадено от плът начало,
от желание горещо...
Чужд зачатък в грешно тяло,
край на битие, старт на нещо...

© Симона Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!Представила си истинския, реалния живот. Поздрави!
Propuestas
: ??:??