19 oct 2010, 21:51

Земя 

  Poesía » Filosófica
410 0 0
ЗЕМЯ -
като сетна надежда.
Небе -
вдигаш глава за изповед.
После коленичиш и се молиш.
Земята е твоят храм...
Нито го строиш, нито го събаряш.
И слънцето пак обикновено е и близко,
и земята пъпната си връв с тебе къса,
нали, за да прости бог греховете,
нам ни връща в земята...
Впивай зъби в пръстта, в чернозема, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??