Земя, ние сме децата ти,
озъбени от някакъв прогрес,
изсулени от твоята прегръдка.
Земя, колко още ще ни чакаш,
да превиваме колене, да лазим по мъжки,
озверели от глад за любов?
Като червени листа се множат раните ни.
Понякога спираш дъха ни, друг път ни пращаш буря.
Прекършваш крилете на непокорните.
Мечтите ни се ломят лавиниобразно.
Даваш ни огън, а ние изгаряме в него достойнството си.
Ненужни паразите върху твоето тяло.
Земя, ние сме сираци, родени от не-майка,
заченати от не-баща, хвърлени в не-любов.
обречени на небитие, което наричаме битие.
Отърви се от нас, Земя!
© Зорница Todos los derechos reservados