rajsun (Райчо Русев)
551 1381
26 jun 2011, 12:24

Земя, върху която съм роден 

  Poesía » Otra
1003 0 28
Душа зелена. Синьото небе.
И хоризонтът ласкаво разгърден!
Тук всичко си е пак, каквото бе
в годините, когато бях безсмъртен.

Земя – и от надежда по-красива.
Но каква утеха е това?
Тук слънцето е като на бесило,
люшнато над рушнати села.

Не чувам смях. Не чувам плач дори.
Псувня сегиз-тогиз – като молитва.
Тук всеки ден е събота подир
Разпети петък. И преди Великден.

Земя, върху която съм роден.
Денят през тебе броди като сляп.
Нощта връз тебе ляга като сляпа.
Сълзи? Или трохи небесен хляб?
Звездите пътеводни капят, капят...

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??