9 jul 2021, 0:36

Земята на щастливите хора

  Poesía » Civil
574 0 0

Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.

 

На изток и запад пребродих,
и север, и юг прекосих,
по приказки всякакви водих,
но нийде така не открих.

 

Намерих парченца от нея,
високи стобори делят,
но не по такава линея,
очите в която да спрат.

 

Земята на щастливите хора,
в мечтите остава ми- там,
щом има огради и в двора,
всеки усмихва се сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...