Земята на щастливите хора,
къде е, не мога да спя,
на мама и татко във двора,
я имах и после изтля.

На изток и запад пребродих,
и север, и юг прекосих,
по приказки всякакви водих,
но нийде така не открих.

Намерих парченца от нея,
високи стобори делят,
но не по такава линея,
очите в която да спрат.

Земята на щастливите хора,
в мечтите остава ми- там,
щом има огради и в двора,
всеки усмихва се сам.