Земята разбита
разбуча се сърдито...
Наказва ни за това, където
сме толкова грешни тук, под небето!
Земята страда, за това, че не знаем що е то човечност.
И за туй, че загърбихме завинаги своята сърдечност...
Станахме студени, от зверове по-страшни,
предадохме се на чувствата ниски и опасни!
Повярвахме си, че властваме над всичко по този свят,
позволихме на алчността и парите очите ни да замъглят...
Но изправени на съд пред Майката Природа, сега седим
и ще бъдем съдени жестоко, кой можем да обвиним?
© Викторио Todos los derechos reservados