25 may 2012, 13:51

Земята страда

  Poesía » Civil
1K 1 0

Земята разбита
разбуча се сърдито...
Наказва ни за това, където
сме толкова грешни тук, под небето!

 

Земята страда, за това, че не знаем що е то човечност.
И за туй, че загърбихме завинаги своята сърдечност...
Станахме студени, от зверове по-страшни,
предадохме се на чувствата ниски и опасни!

 

Повярвахме си, че властваме над всичко по този свят,
позволихме на алчността и парите очите ни да замъглят...
Но изправени на съд пред Майката Природа, сега седим
и ще бъдем съдени жестоко, кой можем да обвиним?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...