Зима
Във жълто и сиво
минаваха дните
и те мълчаливо
оставаха скрити
зад стари прегради
и есенни шуми,
зад скални фасади
и чужди принуди.
Останаха думи,
нечути и плахи,
останаха празни
и страшни заплахи.
Останаха чувства,
заровени, скрити,
забравени нейде
там, при скалите.
Останахме ние,
все същи двамина,
но как ще живеем
и идната зима
без чувства, без думи,
без празни заплахи...
Останахме само
далечни познати!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иринка Todos los derechos reservados
