Сипе се тихо пухкав сняг,
покрива балкана с бял калпак‚
мъгла се спуска като пелена и
застила полите на Стара планина.
Там в низината сгушен е градът,
комини пушат‚ вали снегът,
улици са побелели‚ студено е навън
клони с ледени кристали издават звън.
Бавно се вдига мъглата‚
силно задуха северняка,
огъва заснежените клони
и вилнее в старите дворове.
Духа‚ навява‚ преспи след себе си оставя
и ето‚ че денят заспива‚ а вечерта бърза
и в мрак града покрива.
Малка свещица до прозорец гори‚
бавно се полюшва фенера‚ на двора
снегът като сребърна постеля блести
навън тишина и ярки звезди.
В балкана силно вятърът свести
нощта е дълга‚ мразовита‚
снегът продължава да вали
и снежинки трупа.
© Екатерина Маслинкова Todos los derechos reservados