16 ene 2015, 21:10

Зима

  Poesía
532 0 0

Сипе се тихо пухкав сняг,

покрива балкана с бял калпак‚

мъгла се спуска като пелена и

застила полите на Стара планина.

 

Там в низината сгушен е градът,

комини пушат‚ вали снегът,

улици са побелели‚ студено е навън

клони с ледени кристали издават звън.

 

Бавно се вдига мъглата‚

силно задуха северняка,

огъва заснежените клони

и вилнее в старите дворове.

 

Духа‚ навява‚ преспи след себе си оставя

и ето‚ че денят заспива‚ а вечерта бърза

и в мрак града покрива.

 

Малка свещица до прозорец гори‚

бавно се полюшва фенера‚ на двора

снегът като сребърна постеля блести

навън тишина и ярки звезди.

 

В балкана силно вятърът свести

нощта е дълга‚ мразовита‚

снегът продължава да вали

и снежинки трупа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Маслинкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...