Сипе се тихо пухкав сняг,

покрива балкана с бял калпак‚

мъгла се спуска като пелена и

застила полите на Стара планина.

Там в низината сгушен е градът,

комини пушат‚ вали снегът,

улици са побелели‚ студено е навън

клони с ледени кристали издават звън.

Бавно се вдига мъглата‚

силно задуха северняка,

огъва заснежените клони

и вилнее в старите дворове.

Духа‚ навява‚ преспи след себе си оставя

и ето‚ че денят заспива‚ а вечерта бърза

и в мрак града покрива.

Малка свещица до прозорец гори‚

бавно се полюшва фенера‚ на двора

снегът като сребърна постеля блести

навън тишина и ярки звезди.

В балкана силно вятърът свести

нощта е дълга‚ мразовита‚

снегът продължава да вали

и снежинки трупа.