Зимата, не всеки я обича. Защото студена и мрачна тя била. 
Не всеки я разбира. Не всеки вижда нейната красота. 
Не всеки долавя топлината скрита под снега.
Нима ни е нужно лято, което да стопли нашите сърца. Нима, ако е зима те ще са замръзнали заради това. 
Трябват ли ни слънчеви лъчи за да сме по-добри? Да се усмихваме, да сме по-щастливи?
 Нима това не е оправдание за злобата, за намръщените лица.
  Не, не зимата има вина! Не тя ни кара да сме лоши и сърдити на света. 

Тя е оправдание за слабостта. Караща ни да сме с затворени очи и да не виждаме красотата в малките неща!