May 21, 2017, 7:54 PM

Зима

  Poetry » Other
442 1 0

Зимата, не всеки я обича. Защото студена и мрачна тя била. 
Не всеки я разбира. Не всеки вижда нейната красота. 
Не всеки долавя топлината скрита под снега.
Нима ни е нужно лято, което да стопли нашите сърца. Нима, ако е зима те ще са замръзнали заради това. 
Трябват ли ни слънчеви лъчи за да сме по-добри? Да се усмихваме, да сме по-щастливи?
 Нима това не е оправдание за злобата, за намръщените лица.
  Не, не зимата има вина! Не тя ни кара да сме лоши и сърдити на света. 

Тя е оправдание за слабостта. Караща ни да сме с затворени очи и да не виждаме красотата в малките неща!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Gabriela Fidanova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...