14 ago 2011, 11:25

Зима

882 0 2

Студено е, лятото отмина,

дойде отново поредната зима.

Улиците - пусти и студени,

сякаш с отрова покварени.

 

Забързани, безизразни лица

се разминават безмълвно в града.

Тихи стъпки в нощта

се губят в сивата мъгла.

 

Хората вървят безцелни

по своите пътища разделни.

Всеки застанал е под маска,

а лъжата станала основна краска.

 

Къде е любовта сега -

да стопли човешките сърца?

Зимата като ледена кралица

изпраща своята вярна птица.

 

Тя лети из града,

разперила студените крила.

И внася смут и празнота

в човешките сърца!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря много Радвам се, че съм успяла да повлияя така
  • Тази твоя зима така ме разхлади.Като юлски горещник съм и в момента ми е доста висока температурата.Благодаря ти,за стиха и ,че внесе прохлада в мен.Поздрав!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...