14.08.2011 г., 11:25

Зима

887 0 2

Студено е, лятото отмина,

дойде отново поредната зима.

Улиците - пусти и студени,

сякаш с отрова покварени.

 

Забързани, безизразни лица

се разминават безмълвно в града.

Тихи стъпки в нощта

се губят в сивата мъгла.

 

Хората вървят безцелни

по своите пътища разделни.

Всеки застанал е под маска,

а лъжата станала основна краска.

 

Къде е любовта сега -

да стопли човешките сърца?

Зимата като ледена кралица

изпраща своята вярна птица.

 

Тя лети из града,

разперила студените крила.

И внася смут и празнота

в човешките сърца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много Радвам се, че съм успяла да повлияя така
  • Тази твоя зима така ме разхлади.Като юлски горещник съм и в момента ми е доста висока температурата.Благодаря ти,за стиха и ,че внесе прохлада в мен.Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...