Студено е, лятото отмина,
дойде отново поредната зима.
Улиците - пусти и студени,
сякаш с отрова покварени.
Забързани, безизразни лица
се разминават безмълвно в града.
Тихи стъпки в нощта
се губят в сивата мъгла.
Хората вървят безцелни
по своите пътища разделни.
Всеки застанал е под маска,
а лъжата станала основна краска.
Къде е любовта сега -
да стопли човешките сърца?
Зимата като ледена кралица
изпраща своята вярна птица.
Тя лети из града,
разперила студените крила.
И внася смут и празнота
в човешките сърца!
© Ванс Всички права запазени