Какво като е зима.
И аз съм снежна.
Откакто си отиде
съм на лед.
Преди ми правеше кафе.
Филийки.
Сега дори и хлябът не е мек.
Сега на гърлото ми спира всеки залък.
И зимата съвсем не е виновна за това.
Тя просто посребрява тротоари.
Понякога обвива улици
в мъгла.
А мен ме е прегърнала тъгата.
И зеленият пуловер - беше твой.
Зимата е лято за душата,
дори и да вали порой.
Дори да се изсипят небесата.
Ако чашата за чай не е сама,
а ти я поднася друг,
със части от душата ти...
Зимата ще бъде лято,
ако е така.
Но ти си тръгна.
И навън е минус теб.
Вихрушката е без значение в момента.
Лятото ми бяха твоите ръце...
Без тях съм бяла и сама, и снежна.
И зимата не е виновна за това.
Тя просто посребрява тротоари.
Очите ти ги няма...
и дъха...
Ще ми е студено и след Февруари.
И аз съм снежна.
Откакто си отиде
съм на лед.
Преди ми правеше кафе.
Филийки.
Сега дори и хлябът не е мек.
Сега на гърлото ми спира всеки залък.
И зимата съвсем не е виновна за това.
Тя просто посребрява тротоари.
Понякога обвива улици
в мъгла.
А мен ме е прегърнала тъгата.
И зеленият пуловер - беше твой.
Зимата е лято за душата,
дори и да вали порой.
Дори да се изсипят небесата.
Ако чашата за чай не е сама,
а ти я поднася друг,
със части от душата ти...
Зимата ще бъде лято,
ако е така.
Но ти си тръгна.
И навън е минус теб.
Вихрушката е без значение в момента.
Лятото ми бяха твоите ръце...
Без тях съм бяла и сама, и снежна.
И зимата не е виновна за това.
Тя просто посребрява тротоари.
Очите ти ги няма...
и дъха...
Ще ми е студено и след Февруари.
