Зимна дъга
ЗИМНА ДЪГА
Аз зная, че не знаеш, но сега
наливам чай във чашите. За двама.
Наднича през прозореца дъга.
Измислена. Навън е зимна драма.
И няма кой с какво да оцвети
снежинките в гледеца и небето.
Това го можем само аз и ти...
Разбира се, че може и врабчето.
Пернато топче с човчица, с крилца,
с очи, в които бързам да се скрия.
Оттам наглеждам зимата, света.
И вдишвам щедра врабчова магия.
Бледнеят, гинат адови понятия,
причини, философии и следствия.
А блесналото в изгрева Pазпятие
напомня някак Божието шествие...
Изгубват смисъл думите. Кои?
Война... и куп подобни, бездна, страх...
Но спирам тук, че инак до зори
ще трябва да чирикам. Глътка смях,
троха, наивни поводи за стих
побират се във Смисъла. И мога
снега окаян, болен, мръсносив
да разкрася с палитрата на Бога.
Кристали ледни в захарче превръщам.
Наднича през прозореца дъга.
Реална? - колкото ѝ е присъщо.
Навън играят птици. И деца.
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
прикова ми всички сетива, Алина...и нямам думи..
очарована съм и възхитена, браво на теб.. -
Благодаря на всички, които застанаха под зимната ми дъга!
-
Изчистено до лекотата, красотата и ефирността на Шопенов етюд.
Превъзходно!
Поздрави! -
Фин стих! За ценители! За онези, които откриват красотата в дребничките, смислени нещица, носещи вкуса на живота!
Поздрави, Алинка!! -
Страхотна магия!
Удоволствие е да се чете и усеща!
Поздрави! -
Приказно красиво!
-
"Пернато топче с човчица, крилца,
с очи, в които бързам да се скрия"
В окото на врабче един поет
бе пожелал прераждане(във стих)...
Дъгата във окото на врабче
е знак и повод за една усмивка
към дребните(най-важните)неща,
които кръгозора ни обграждат.
За да отпиеш глътка красота
дори не трябва да те мъчи жаждата...
Благодаря за удоволствието!Денят ми ще е хубав! -
Приказно е, Али! Поздравче и благодаря, че ми показа дъгата в мразовитото утро.
-
Творбата ти ми подейства като духовен еликсир. Поздравления, Алина!
-
Удоволствие, удоволствие, удоволствие!
Поезия, философия и силата на съзидателната, закриляща живота женственост!
Възхитително! -
!
-
Играеш си с детайлите на нещата, Али и оттам проглежда идеята за съпоставката на един прост миг, побрал в мимолетността си повече, отколкото привидно важно звучащите натруфени истини и заплахи - като Глобален Смисъл, война и още много помпозни и страховити неща. А всички те се разтварят в една "глътка смях" и в "пернато топче с човчица, крилца, с очи, в които бързам да се скрия"!
Много интересна философия си развила в тази неголяма по обем творба.
Философията, че малкото, крехкото, тихото и наглед нищожното и мимолетно, доминира над силното, шестващото, оглушаващото с грохота си, мащабно привидение на реалността. Направо в стил Лао Дзъ от ДаоДъДзин, но подплатен с особена поетика.
Поздравление, Али! -
Прочетох с удоволствие!
-
Както съм казвала и преди, на някои произведения просто ми се иска да натисна "Декларирам, че аз съм автора"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поклон пред перото ти!