Зимна дъга
ЗИМНА ДЪГА
Аз зная, че не знаеш, но сега
наливам чай във чашите. За двама.
Наднича през прозореца дъга.
Измислена. Навън е зимна драма.
И няма кой с какво да оцвети
снежинките в гледеца и небето.
Това го можем само аз и ти...
Разбира се, че може и врабчето.
Пернато топче с човчица, с крилца,
с очи, в които бързам да се скрия.
Оттам наглеждам зимата, света.
И вдишвам щедра врабчова магия.
Бледнеят, гинат адови понятия,
причини, философии и следствия.
А блесналото в изгрева Pазпятие
напомня някак Божието шествие...
Изгубват смисъл думите. Кои?
Война... и куп подобни, бездна, страх...
Но спирам тук, че инак до зори
ще трябва да чирикам. Глътка смях,
троха, наивни поводи за стих
побират се във Смисъла. И мога
снега окаян, болен, мръсносив
да разкрася с палитрата на Бога.
Кристали ледни в захарче превръщам.
Наднича през прозореца дъга.
Реална? - колкото ѝ е присъщо.
Навън играят птици. И деца.
© Алина Стоянова All rights reserved.
