5 feb 2019, 13:33

Зимна импресия

1.2K 0 0

Във студеното утро

пак се втурвам навън.

По клепачите лепне

неспокойният сън.

А снежинки немирни

връхлетяха по тях.

Те замигаха – смях

във зениците бликна –

толкоз летен, зелен...

Вие, мили снежинки,

пак дойдохте при мен,

като малки звездички –

чисти, бели, добри.

Като спомен за детство,

като бели мечти,

Като топла усмивка

за деня ми суров...

Като шепичка нежност,

като бяла любов!

 

А дърветата във накит бял,

дантелено изящни,

тържествуват.

Привели клони в унес тих,

априлския си цвят  сънуват.

След есенната тъжна голота,

обрулени, безлистни, сиви,

осъмнали във снежна белота,

дърветата са пак щастливи!

         

Валят снежинки.

Нежност и безмълвие.

Всеобятна бяла здрачина.

Една невидима пътека

отново ме зове в снега –

пътеката към теб –

покривана в забрава,

изтривана от времето следа.

Но пак останала

във мен, в снега...

Пътеката към теб!

Искрящо синя обич

в добри, разнежени очи.

Китарен звън,

любовна стара песен...

Валят снежинки –

нежност... и мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Марковска Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

50 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...