Зимната нощ

Как красива е зимната нощ,

няма никъде подобен разкош.

Със лек, сух, безгрижен вятър,

който със снежинките разиграва театър.

Зимната нощ пази куп тайни, 

разкази, романи, поеми омайни.

Желания, надежди, копнежи безкрайни

и всички мечти несподелени, незнайни.

Една любов и терзания безброй

си остават там, зад онзи завой,

затрупани дълбоко, дълбоко под снега,

така и неразбрани, неразкрити досега.

И някой ден, когато снегът се разтопи,

огрян от слънчевите пролетни лъчи,

може би ще разбереш всички тези тайни,

които ще ти шепнат тези редове омайни,

и ще се сетиш за мен, за онова момиче, 

което се опитваше след мечтите да тича, 

което те обичаше в онази зимна нощ,

но любовта ù остана в онзи разкош,

зад онзи завой,

под снежинки безброй,

където най-после намери покой.