Mar 22, 2012, 12:51 PM

Зимната нощ

  Poetry » Love
943 0 0

Зимната нощ


Как красива е зимната нощ,

няма никъде подобен разкош.

Със лек, сух, безгрижен вятър,

който със снежинките разиграва театър.


Зимната нощ пази куп тайни, 

разкази, романи, поеми омайни.

Желания, надежди, копнежи безкрайни

и всички мечти несподелени, незнайни.


Една любов и терзания безброй

си остават там, зад онзи завой,

затрупани дълбоко, дълбоко под снега,

така и неразбрани, неразкрити досега.


И някой ден, когато снегът се разтопи,

огрян от слънчевите пролетни лъчи,

може би ще разбереш всички тези тайни,

които ще ти шепнат тези редове омайни,


и ще се сетиш за мен, за онова момиче, 

което се опитваше след мечтите да тича, 

което те обичаше в онази зимна нощ,

но любовта ù остана в онзи разкош,

зад онзи завой,

под снежинки безброй,

където най-после намери покой.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...