1 feb 2006, 18:49

Зимни стихчета

  Poesía
4.2K 0 0

                               


                         ЗИМА



***
Парата ме лъхва с ухание на мента.
Снегът се топи и тропат капчуците.
В облачното небе - крясъци на гарги.


***
Зима е - вали си пролетния дъжд.
Топлото ухание на вятъра се провира между капките.
Подранила си, любима моя...

***
Тихо е и пусто в душата ми.
Вятърът припява зимна песен.
Тъжен ден.


***
Полегнал е лунният сърп.
Студеният вятър пулсира в нощта.
Навява ми студени спомени.


***
Седя под старата бреза
и дялкам лодка с малкото си ножче...

Детски спомен в зимната утрин.

***
Тиква след тиква
във фурната...
Прекрасни зимни дни.


***
Свистящ шум от гарванови крила
се преплита с воя на вятъра.
Зима е...


***
По носовете НИ хапе студа.
НИ облаче по ясното небе.
Прекрасни слънчеви дНИ...


***
Коледа отмина, чакам новата година.
Гръмотевичната буря два дни бушува.
Под ясното небе - изгрева прекрасен гледам.
 
***
Слънчице сияе,
Борове ухаят,
О, омайна планина...

***
Лед и сняг посрещат ни,
студ и мраз обгръщат ни,
а сме тъй близо до Слънчо...


***
След дългите сушави дни,
чуден сняг се сипе.
Леден синкав дворец...

***
Приклекнал в градинката,
почиствам марулите и спанака
от първия сняг...


***
Издуха топлия вятър
килима на зимата...
Тропат капчуците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...