30 nov 2013, 10:35

Зимнина

  Poesía » Otra
669 0 8

Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси неголеми,
от най-екологичната храна...

Садихме и копахме зеленчуци.
Треперихме през лятото за тях.
Превързвахме ги често на колнуци.
Аз цяло лято с грижите не спрях!

Днес двора ни е пълен със домати,
на воля краставиците растат,
а колко дини Господ ни изпрати...
Асмите трябва да се оберат.

От род и ябълките натежаха,
подпирам ги така да ги спася,
а тиквите цигулки наедряха,
че за изложба взех да ги глася!

Човек когато някъде посява,
през есента той може да бере...
Аз знам, без нищо нещо не се дава,
туй и глупака ще го разбере!


02.09.2010г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-истински е човекът, когато е във или близо до природата!Надявам се това да разберем някога!
  • Аз също се занимавам със земеделие и ми е познато чувството на възхищение при добра реколта ! Благодаря , бай Христо, за хубавия стих !
  • Какво означава това," не съм те стигнал",нима ме гониш, нима ти бягам?Ако е казано в добрия смисъл на думата,и не се кудошиш-благодаря!Опитвам се да се шегувам!
  • Драго да му стане на човек!
    Поздрав от мен, още не съм те стигнал, но се старая!
  • Благодаря ти,Диана, за хубавите думи! Дано да е така както ти ме уверяваш!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...