30.11.2013 г., 10:35

Зимнина

667 0 8

Запретнахме ръкави със жена ми
и ние да направим "зимнина",
да създадем запаси неголеми,
от най-екологичната храна...

Садихме и копахме зеленчуци.
Треперихме през лятото за тях.
Превързвахме ги често на колнуци.
Аз цяло лято с грижите не спрях!

Днес двора ни е пълен със домати,
на воля краставиците растат,
а колко дини Господ ни изпрати...
Асмите трябва да се оберат.

От род и ябълките натежаха,
подпирам ги така да ги спася,
а тиквите цигулки наедряха,
че за изложба взех да ги глася!

Човек когато някъде посява,
през есента той може да бере...
Аз знам, без нищо нещо не се дава,
туй и глупака ще го разбере!


02.09.2010г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-истински е човекът, когато е във или близо до природата!Надявам се това да разберем някога!
  • Аз също се занимавам със земеделие и ми е познато чувството на възхищение при добра реколта ! Благодаря , бай Христо, за хубавия стих !
  • Какво означава това," не съм те стигнал",нима ме гониш, нима ти бягам?Ако е казано в добрия смисъл на думата,и не се кудошиш-благодаря!Опитвам се да се шегувам!
  • Драго да му стане на човек!
    Поздрав от мен, още не съм те стигнал, но се старая!
  • Благодаря ти,Диана, за хубавите думи! Дано да е така както ти ме уверяваш!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...