16 dic 2006, 17:03

зимно

  Poesía
1.3K 0 10
  • Пухкав сняг покрил е всичко                
    и дървета и елхички.
    Греят милион звездички,
    ледено-кристални всички.
    Светят, гонят тъмнината -
    станала беда в гората.
    Малък Зайко дългоуши,
    днес отново непослушен,
    е излязъл да поскита
    мама Зайка без да пита.
    Като тичал не разбрал
    как кожухчето съдрал,
    наранил едната лапка,
    как се озовал без шапка.
    Вятърко в гората свири,
    сняг покрил е всички дири.
    И сега от студ трепери,
    под изсъхнал храст се гуши,
    как дома си да намери
    малък Зайко дългоуши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Зарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех, че е хубаво!
    много хубаво.с обич за теб.
  • Харесвам чистотата и девствеността на снега...Но го мразя, защото...Няма слънце почти, а за мен ден без слънце е като живот без смисъл..ПОЗДРАВ ЗА СТИХЧЕТО!Обичам, когато някой пише толкова нежни детски стихчета!Това означава, че има добра и всеотдайна душа!
  • Много хубаво и сладичко стихче,браво!!!
  • Много хубаво,мило стихче!
    Поздрав!
  • Много е сладко стихчето! Много!
    Дано да намери пътя Зайко,
    че ще му излезе име на вечно губещ се..

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...