Самотата... чувствам я сега...

по-силна от всякога...

О, колко е зла!
Все едно падаш в бездънна яма...
и да щеш, не мож избяга...

като че ли те няма...

сърце ти се стяга...

О, самота!
Не стягай туй сърце така!
Не си само ти на света,
нали го знаеш това?
Бъди милостива сега,
отпусни тез твои ръце,
ще пръснеш туй сърце!

О, самота!

Правиш още по-черна нощта...

Защо си толкоз зла?
Не те искам, махни се!
Не искам да си моята съдба!