12 мар. 2011 г., 11:14

Злата самота!

678 0 0

Самотата... чувствам я сега...

по-силна от всякога...

О, колко е зла!
Все едно падаш в бездънна яма...
и да щеш, не мож избяга...

като че ли те няма...

сърце ти се стяга...

О, самота!
Не стягай туй сърце така!
Не си само ти на света,
нали го знаеш това?
Бъди милостива сега,
отпусни тез твои ръце,
ще пръснеш туй сърце!

О, самота!

Правиш още по-черна нощта...

Защо си толкоз зла?
Не те искам, махни се!
Не искам да си моята съдба!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...