9 dic 2008, 18:08

Златна българска земя

  Poesía
1.5K 0 2

Я запей ми песен от душа,

та възпей ми родната земя,

думите си не скъпи,

в песен всичко разкажи.

 

Разкажи за родните поля,

за житата, китните лозя.

Ручейте бистри, бистри и студени

и вековните гори, гори зелени.

 

Моя златна Българска земя,

ти пленяваш нашите сърца,

горди сме, че Българи се наричаме

и в любов вечна на тебе се вричаме!

 

Рила, Пирин, Странджа и Родопи

пазят спомена за битки и несгоди,

колко пъти не са спали, над героите са бдяли,

за героите добри верни стражи са били.

 

Горди, смели Български чеда,

не забравяйте родната земя,

че такава красота няма нийде по света,

няма като нашата прекрасна - България!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Горди, смели Български чеда,
    не забравяйте родната земя,
    че такава красота няма нийде по света,
    няма като нашата прекрасна - България!

    Славке, горд съм, че успях да прочета това твое прекрасно стихотворение!
    Поздрав и една голяма Българска прегръдка от Валентин Добрев - Шкафа!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...