9.12.2008 г., 18:08

Златна българска земя

1.5K 0 2

Я запей ми песен от душа,

та възпей ми родната земя,

думите си не скъпи,

в песен всичко разкажи.

 

Разкажи за родните поля,

за житата, китните лозя.

Ручейте бистри, бистри и студени

и вековните гори, гори зелени.

 

Моя златна Българска земя,

ти пленяваш нашите сърца,

горди сме, че Българи се наричаме

и в любов вечна на тебе се вричаме!

 

Рила, Пирин, Странджа и Родопи

пазят спомена за битки и несгоди,

колко пъти не са спали, над героите са бдяли,

за героите добри верни стражи са били.

 

Горди, смели Български чеда,

не забравяйте родната земя,

че такава красота няма нийде по света,

няма като нашата прекрасна - България!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасен стих!Поздравления!
  • Горди, смели Български чеда,
    не забравяйте родната земя,
    че такава красота няма нийде по света,
    няма като нашата прекрасна - България!

    Славке, горд съм, че успях да прочета това твое прекрасно стихотворение!
    Поздрав и една голяма Българска прегръдка от Валентин Добрев - Шкафа!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...