Я запей ми песен от душа,
та възпей ми родната земя,
думите си не скъпи,
в песен всичко разкажи.
Разкажи за родните поля,
за житата, китните лозя.
Ручейте бистри, бистри и студени
и вековните гори, гори зелени.
Моя златна Българска земя,
ти пленяваш нашите сърца,
горди сме, че Българи се наричаме
и в любов вечна на тебе се вричаме!
Рила, Пирин, Странджа и Родопи
пазят спомена за битки и несгоди,
колко пъти не са спали, над героите са бдяли,
за героите добри верни стражи са били.
Горди, смели Български чеда,
не забравяйте родната земя,
че такава красота няма нийде по света,
няма като нашата прекрасна - България!
© Славка Григорова Всички права запазени