Аз, само твоя златна рибка бях -

прищявките, обаче, не заситих...

За тебе, дни наред не спах -

доволен да си, не усетих...

Тъй нижеха се месеци наред,

на сухо рибката се задушава...

Желанията ставаха без чет,

а само три, тя всъщност изпълнява...

Поисках да ме върнеш във водата,

но ти ме стисна с грубата ръка,

свали останалата ми позлата -

и хвърли ме на сухата земя...

След теб, се мятах дълго - безнадежно,

аз бях, постигнатата твоя цел...

на сила да ме имаш - невъзможно,

какво, че в мрежи дрипави ме бе оплел...

Помолих те за обич и за нежност,

тогава само стават чудеса...

видях обаче, погледа без милост -

готов да ме изпържи на часа...

И тъй, изпусна ме... пътувам към водата,

сега говоря ти с човешки глас -

такава, явно, ти била съдбата...

Бях само твоя златна рибка аз...