16.09.2011 г., 15:37

Златна рибка

640 0 1

Аз, само твоя златна рибка бях -

прищявките, обаче, не заситих...

За тебе, дни наред не спах -

доволен да си, не усетих...

 

Тъй нижеха се месеци наред,

на сухо рибката се задушава...

Желанията ставаха без чет,

а само три, тя всъщност изпълнява...

 

Поисках да ме върнеш във водата,

но ти ме стисна с грубата ръка,

свали останалата ми позлата -

и хвърли ме на сухата земя...

 

След теб, се мятах дълго - безнадежно,

аз бях, постигнатата твоя цел...

на сила да ме имаш - невъзможно,

какво, че в мрежи дрипави ме бе оплел...

 

Помолих те за обич и за нежност,

тогава само стават чудеса...

видях обаче, погледа без милост -

готов да ме изпържи на часа...

 

И тъй, изпусна ме... пътувам към водата,

сега говоря ти с човешки глас -

такава, явно, ти била съдбата...

Бях само твоя златна рибка аз...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...