9 jun 2010, 10:01

Златно лято 

  Poesía » Filosófica
1033 0 13

Днес животът ми позакъсня:

късно се събуди, не закуси,

пи кафе, но то му загорча,

че тъга от спомените вкуси...

 

Уморен си, може би, живот,

или с идеали си дрогиран -

имаш вид на сънен идиот,

пил без мярка и... катастрофирал!

 

Или пък от обич натежа

и, задъхан, не видя завоя -

срещна се стремглаво с любовта,

както буен огън - със пороя?!

 

Но с години ти забогатя,

като ги превърна в чисто злато!

И, отложил Края на света,

подари ми златното си лято!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??