9.06.2010 г., 10:01 ч.

Златно лято 

  Поезия » Философска
1022 0 13

Днес животът ми позакъсня:

късно се събуди, не закуси,

пи кафе, но то му загорча,

че тъга от спомените вкуси...

 

Уморен си, може би, живот,

или с идеали си дрогиран -

имаш вид на сънен идиот,

пил без мярка и... катастрофирал!

 

Или пък от обич натежа

и, задъхан, не видя завоя -

срещна се стремглаво с любовта,

както буен огън - със пороя?!

 

Но с години ти забогатя,

като ги превърна в чисто злато!

И, отложил Края на света,

подари ми златното си лято!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??