Златно лято
Днес животът ми позакъсня:
късно се събуди, не закуси,
пи кафе, но то му загорча,
че тъга от спомените вкуси...
Уморен си, може би, живот,
или с идеали си дрогиран -
имаш вид на сънен идиот,
пил без мярка и... катастрофирал!
Или пък от обич натежа
и, задъхан, не видя завоя -
срещна се стремглаво с любовта,
както буен огън - със пороя?!
Но с години ти забогатя,
като ги превърна в чисто злато!
И, отложил Края на света,
подари ми златното си лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
