Злато и сребро
Рисувана във злато, спомням си сега.
Каква осанка, власт на шеметна жена.
Но днес съм друга, от сребро блестя.
Очи премрежвам от студ и суета.
От влюбване белее тънката следа.
Но проблясват още мисли и копнежи.
За бурни страсти в края на нощта.
Наливах бавно години във косата.
Очаквана ли бе ти, старост, или не?
Какво ми стори ти, живот, на глътки две?
Отпивам жадно със престореност, като на бал.
И крача гордо съвсем като генерал.
Огледалото мълчи и свъсва вежди.
Каква ирония, нали?
До вчера в злато бе прекрасен твоят силует,
а днес в сребро е усмивката ти на поет.
Таня Кирилова
18.01.2008г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
