19 ene 2008, 14:21

Злато и сребро 

  Poesía
495 0 9

Рисувана във злато, спомням си сега.

Каква осанка, власт на шеметна жена.

Но днес съм друга, от сребро блестя.

Очи премрежвам от студ и суета.

От влюбване белее тънката следа.

Но проблясват още мисли и копнежи.

За бурни страсти в края на нощта.

Наливах бавно години във косата.

Очаквана ли бе ти, старост, или не?

Какво ми стори ти, живот, на глътки две?

Отпивам жадно със престореност, като на бал.

И крача гордо съвсем като генерал.

Огледалото мълчи и свъсва вежди.

Каква ирония, нали?

До вчера  в злато бе прекрасен твоят силует,

а днес в сребро е усмивката ти на поет.

Таня Кирилова

18.01.2008г.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всяка възраст има своето очарование, Таня - хубава си и в сребро!
  • Танче, поздравления за прекрасния мъдър стих!!!Аплодисменти!!!
  • Ами,няма как,налага се да приемем ,това което животът ни поднася!
  • Мдаааааааа, всички сме се запътили натам, отърване няма. Браво!!! Идеята ми хареса!
  • А, няма да се даваш!
    То и среброто си има стойност, дори бях чела някъде, че е спорно кое е по-ценно среброто или златото.
  • много хубаво и тъжно...
    с обич, Таня.
  • ех,тази старост....чака ни!
    няма измъкване от нея!!!!
    поздрави от сърце!!!!
  • До вчера в злато бе прекрасен твоят силует,

    а днес в сребро е усмивката ти на поет.

    Какво повече от това?!
  • Прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??