Змия в пазвата или разказ за елата и габъра
В сърце на цяло село,
От сите моми по мегдана
Едно момиче бе успело
Баш любимка да им стане.
Казваше се тя Елица.
Беше умна и напета.
Първа тича за водица,
умреше си да ошета.
Тъй по жътва вечно нея
От сбирток момите първа
Струваха с цял глас да пее
Мигар всичко да им върви...
Нейната везба я носят
и богати големци.
Даже те услуги просят -
дрехите им да краси.
Лична се мома родила,
думи две да няма.
Но бе нея злата сила,
сторила вреда голяма.
Ревнала под грешна стряха,
в черна, тъмна беднотия
Ратаи всички вкъщи й бяха.
Тюх, проклета орисия!
Но що знаят лудите глави
за онуй що редно бива?
Щом кръвта буйно им кипи
И младостта прелива...
На една седянка ей така,
Цветан дойде уж да погледа
Елица хвана за ръка
и не можа да се нагледа...
Елица също го залюби силно,
Но си знаеше съдбата черна.
Жално й беше, и й беше милно
Че беше ратайкиня бедна.
Един бе Цветан на цялата рода.
Едър габър пуснал яки клони.
На майка беше гордост той една.
Снахата дрипла тя ще да прогони.
А габърът либе я зовеше...
И снаха стана в неговите двори,
А мъка майка му душеше
И чудеше се тя какво да стори.
Змия в пазвата ми се е свила,
Мислеше си старата през ден
Тая алчна чума го е задушила
Да го избавя пада се на мен...
Старата, преди да се усети,
Хукна по кадии и по аги
Имане крина с две десети
пръсна да ги раздели.
Ала агите и кадиите решиха,
че старата си чедото ревнува.
Млади влюбени не разделиха,
че просбата й и грош не струва.
Старата във злобата си дива,
По баячки и по врачки хукна...
Вода на снахата да подлива,
че змията в къщата да пукне.
Сама пусна черната прокоба
що с долна злоба бе нарекла.
Кичур зарила в тъмна доба
Подир туй, всичко се оттекло.
Минаха две-три лета и зими...
Първо чедо в люлката проплака,
Всички вече бяха се смирили,
Че младите път широк ги чака.
Прокобата обаче се стаила
и докато дните се тихо нижат,
събирала беше тъмна сила.
Историята взе да пренапише.
Чума плъзна посред лято знойно,
Една врата в село не подмина,
Цветан покри се с рани гнойни,
на младите детето се помина.
Есен ранна по дървета хвана
Цветан с детето скоро отлетя...
Елица на света сама остана,
И тръгна си със първите листа.
А старата остана на чардака
Син и внуче в пъклото да чака.
Страшна е не змията дето вкъщи шета,
А оная дето мозъка ти мъти.
Лошо сториш ли, ще си трижди проклета,
Защото лошото е за сина ти.
*След като получих интересни съвети по отношение на това как трябва да се разкаже една история в стихове (не тук, във Фейса, под стихчето за проклятието), вироглавото ми аз реши да се вслуша и така се роди тази история... Следва още една, само че за наши дни...
© Бистра Стоименова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
срещнали се двама млади.
Любов, разговор, хормон...
Стигнали до серенади.
Минало се ден, неделя, ...
Comentarios
-
brinne (Мариана Бусарова) Мерсиии! Ами то така става. Веднъж пуснато на свобода, злото върши каквото си иска...
-
palenka (Пепи), нищо де, така се появиха две нови стихчета
-
и защо да не ги омешаш? нека да са достъпни и разбираеми, а не само за историци и поддържници на утвърдени форми и норми.
така са се родили и нови жанрове и стилове в музиката например: попера давам за пример - Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри с "Барселона", и др.
Смесването на похвати и изразни средства в рисуването и т.н.
Модерният балет?
Така че - продължавай! -
palenka (Пепи) това беше предизвикателството. Защото в "проклятие в полуразпад" съм била омешала наши дни и патриархални ценности. И аз се заядох да ги разделя на две
А езикът беше бонус. -
Продължавай! А може би е басня, последният куплет ми го подсказа!
Хареса ми и фолклорния стил! -
Patrizzia (Надежда Ангелова), ами, знам ли, всичките ги бутам там...
-
А защо е в хумористични?
-
Patrizzia (Надежда Ангелова), мерсии
Заради предизвикалството ще има още едно. Ама него другата седмица. -
Харесаха ми и двете творби!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Иначе, мерси.