Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
28 ene 2018, 20:39

Знаци 

  Poesía » Otra
550 4 19

Раних ли залеза

кръвта се стича 

по небето

морето стене

сякаш от недра

дълбоки

хиляди чудовища

се раждат.

Земята се тресе

от огнедишащ дракон

в пламъци горите,

пепелта разнася Призрак

с печата на Смъртта

белязан.

От камъка вкопан

очите си откъсвам

тайнствените знаци

дланите изгарят

демоните страшни

със замах отблъсквам

безмълвно се изнизват

и в бъдещето се стаяват.

 

Януари, 2018

Варна, Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Образен, силно въздействащ стих!... Поздравявам те, Гавраиле!
  • Гошо,да ги оставя но можем ли без демони.Какво ще правим без тях.
    Фе,дали няма да се случи обратното.
  • Знаците са тук.
    Разгадай ги правилно
    и ще си щастлив.
  • Защо трябваше в бъдещето да се крият тези демони, изпрати ги в миналото Гавраил! Харесах, поздрав!
  • Съни,възхищавам се на умението ти с две думи да кажеш всичко.
    Руми,нали съм Архангел,правя се на неузнаваем,но за теб съм винаги разпознаваем.
    Иржи,това е вълшебството на символиката тя стимулира въображението и пише стихове!
    Дочка,дано това което разчетох не се сбъдне!
    Спокойна седмица приятели!
  • Дано правилно разчитаме тайнствените знаци,Гавраиле! Благодаря за магнетичния стих.
  • Приятели,извинете ме че винаги малко закъснявам с отговорите си на вашите коментари.Това е свързано с моят работен ритъм.
    Маргарита,да бяха но винаги и те като нас гледат към бъдещето.Демонска работа!
    Ангел,прекрасен поетичен коментар.Благодаря ти!
    Владо,винаги насърчаваш моите творби.Чувствувам приятелското ти рамо.
    Вили,веднага си доловила тази злокобност,която съм изпитал
    и аз при докосване на руническите знаци.
    Нина,това което описах сякаш идваше от подсъзнанието ми.Може би е било и сън.
    Еси,колкото сме по-образни,толкова по сме по-разбираеми за тези които ни четат.Благодаря ти!
    Пепи,Любовта е много силна магия на доброто но понякога и тя вика демони.
    Виктория,харесва ми начина по който се изразяваш.За добрите думи и оценка благодаря!
    Рени,освен в знаците внимателно се взирам и в хората.Разпознавам веднага приятелите.Ценя че отстояваш принципи независимо кой е насреща.Поздравление за това!
    Ре,това беше едно напомняне към хората ,че човек мисли но не е Бог!
  • Има някаква символика тук,Гавраиле,и да си призная мъничко не я разбирам,по-важно е,че всички под мен са разбрали...Представям си една страшна морска стихия/която веднъж отдавна преживях/,в която има всичко-черно небе,още по-черни вълни,от които се подават рогати,зъбати демони,абе страхотия ти казвам....Цар си на такива описания!!
  • Тук си неузнаваем, Гавраиле! Знаците не бива да се пренебрегват! Поздравления!
  • Дълбоки, бурни чувства и преживявания!
    Има нещо магнетично и в същото време погубно, Гавраиле!
  • Силен стих и малко злокобен. Адмирации за идеята, Гавраил!
  • Харесвам особеното ти взиране в знаци и не само.
    Поздрав Гавраиле!
  • Много силно стихотворение, финала е забележителен! Поздравления, хареса ми!
  • Щом се стаяват в бъдещето, не е много хубаво. Трябва човек да носи любов в себе си и да трупа мъдрост, за да ги победи и да останат в миналото.
  • Осезаеми образи рисуваш, Гавраиле! Поздрави и от мен!
  • Страховити картини като от кошмарен сън....Силно!
  • Доста зловещо. Когато сме лоши, демоните пируват и само от нас зависи унищожението им.
    А тези или този с ниските оценки, поне да се аргументира, а не да се стаява подобно на демоните от стиха.
  • Поздравления ,съпреживях поетичната картина която си сътворил с магията от знаци!
  • Боже! Да бяха се стаили в миналото!
Propuestas
: ??:??