Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
28 ene 2018, 20:39

Знаци

  Poesía » Otra
732 4 19

Раних ли залеза

кръвта се стича 

по небето

морето стене

сякаш от недра

дълбоки

хиляди чудовища

се раждат.

Земята се тресе

от огнедишащ дракон

в пламъци горите,

пепелта разнася Призрак

с печата на Смъртта

белязан.

От камъка вкопан

очите си откъсвам

тайнствените знаци

дланите изгарят

демоните страшни

със замах отблъсквам

безмълвно се изнизват

и в бъдещето се стаяват.

 

Януари, 2018

Варна, Гавраил

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Образен, силно въздействащ стих!... Поздравявам те, Гавраиле!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Гошо,да ги оставя но можем ли без демони.Какво ще правим без тях.
    Фе,дали няма да се случи обратното.
  • fayri. (Fairy)
    fayri. (Fairy)
    Знаците са тук.
    Разгадай ги правилно
    и ще си щастлив.
  • groznika (Гошо Хубавeца)
    groznika (Гошо Хубавeца)
    Защо трябваше в бъдещето да се крият тези демони, изпрати ги в миналото Гавраил! Харесах, поздрав!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Съни,възхищавам се на умението ти с две думи да кажеш всичко.
    Руми,нали съм Архангел,правя се на неузнаваем,но за теб съм винаги разпознаваем.
    Иржи,това е вълшебството на символиката тя стимулира въображението и пише стихове!
    Дочка,дано това което разчетох не се сбъдне!
    Спокойна седмица приятели!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0