Раних ли залеза
кръвта се стича
по небето
морето стене
сякаш от недра
дълбоки
хиляди чудовища
се раждат.
Земята се тресе
от огнедишащ дракон
в пламъци горите,
пепелта разнася Призрак
с печата на Смъртта
белязан.
От камъка вкопан
очите си откъсвам
тайнствените знаци
дланите изгарят
демоните страшни
със замах отблъсквам
безмълвно се изнизват
и в бъдещето се стаяват.
Януари, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени