28.01.2018 г., 20:39

Знаци

730 4 19

Раних ли залеза

кръвта се стича 

по небето

морето стене

сякаш от недра

дълбоки

хиляди чудовища

се раждат.

Земята се тресе

от огнедишащ дракон

в пламъци горите,

пепелта разнася Призрак

с печата на Смъртта

белязан.

От камъка вкопан

очите си откъсвам

тайнствените знаци

дланите изгарят

демоните страшни

със замах отблъсквам

безмълвно се изнизват

и в бъдещето се стаяват.

 

Януари, 2018

Варна, Гавраил

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Образен, силно въздействащ стих!... Поздравявам те, Гавраиле!
  • Гошо,да ги оставя но можем ли без демони.Какво ще правим без тях.
    Фе,дали няма да се случи обратното.
  • Знаците са тук.
    Разгадай ги правилно
    и ще си щастлив.
  • Защо трябваше в бъдещето да се крият тези демони, изпрати ги в миналото Гавраил! Харесах, поздрав!
  • Съни,възхищавам се на умението ти с две думи да кажеш всичко.
    Руми,нали съм Архангел,правя се на неузнаваем,но за теб съм винаги разпознаваем.
    Иржи,това е вълшебството на символиката тя стимулира въображението и пише стихове!
    Дочка,дано това което разчетох не се сбъдне!
    Спокойна седмица приятели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...