22 sept 2005, 16:08

Знаех

  Poesía
1.1K 0 0
Знаех, че ще дойдеш.
Сърцето ми подсказа да те чакам.
В момента едно "Здравей" пътува от теб към мен.
Докато стигне, очите са си споделили хиляди подлудяващи неща.
Ръцете вече са открили най-болните места
и сега лекуват тялото ми с познатата греховна нежност.
Знаех, че ще дойдеш при мен.
Може би Тя вече е заспала.
И ти си тичал по пътя до моя дом.
Дали затова така бурно бие сърцето ти?
Знаех си, тази вечер ще се видим.
Колкото и малко време да си ми отделил.
И затова те чаках ...с пуснати коси,
ръце в тях да заровиш и да забравиш да си тръгнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...