3 abr 2007, 10:13

Знаеш ли,какво е?

  Poesía
739 0 0
Знаеш ли какво е, когато нараниш?
Знаеш ли какво е, когато замълчиш?
Когато чуваш само леките сълзи
и разбираш, че не е както преди.
Нищо не е и няма да бъде, нали?
Не разбираш ли, нямаш ли мечти?
Не мислиш ли колко по-хубаво ще е
когато си голямо, щастливо дете,
което не знае що е болка и тъга,
не знае какво означава самота?
А какво е според теб живота сега?
Виждаш ли голямата пред теб стена?
Тя пречи ли ти да се радваш?
Пречи ли ти да показваш
това, което чувстваш и желаеш,
всичко, за което тайно ти мечтаеш?
А виждаш ли онова тъмно море?
Виждаш ли по средата едно дете?
Това си ти, над водата мълчиш
и старо меченце тихо държиш,
забил поглед в простора небесен,
който мълнии хвърля с песен.
И покрив няма над главата ти сега,
няма кой да промени тази съдба.
И морето под теб се вълнува
и сърцето в теб се бунтува.
Само душата ти без думи седи,
защото сили никъде не откри.
Какво ще направиш сега?
Когато си сам на края на света?
Какво ще правиш сред тази буря,
когато дъждът силно те удря
и шанс не ти оставя да крещиш,
че не можеш вече да търпиш.
Ще избягаш ли, кажи?
Или ще си кажеш “сили нямам, спри!”
Но според мен, ти ще продължиш,
няма вече да търпиш
и смело ще побегнеш напред -
там, където всичко е наред
и няма бури, от които да боли,
няма рана, която да кърви.
Знам, ти ще намериш острова красив,
там няма океанът да бъде пенлив.
Ще има само прекрасна дъга
и поляна с много цветя.
Колко е хубаво, нали?
Нататък въображението ти само ще продължи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...