- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.

- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите казват, че съм здрав. Щом мракът вечер стегне и спре на пауза моят път, тогава страшна бездна е пред мене, умирам всеки път, като за първи път.

 - Не ще да бъде болест, чедо, туй де в сърцето ти боли! Душата си попитай в тебе, там няма лекар, кой да провери! Че в нас си носим куп задръжки, замитани под старият килим. Не ще намериш изцеление на там къде си тръгнал, ни ще спре по - малко да боли. И тази нощ щом мракът падне, кога сърце се разтупти, върни се в твойто малко ложе и тежкият килим вдигни. Виж що крил си там години, остави да поболи. Не бягай от страхът си чадо,  не бягай, а го прегърни. Чуй що има да ти каже и ще видиш, че другарят ти е той.Той не ще нощта ти да открадва, а да изчистиш дългият застой. Тогава, де смириш се с него, ще светне в стаята ти лъч, тръгни по него без съмнение, той ще ти покаже правилният път. Страхът не ти е враг, човече, не е присъда, нито бич. Ни болест те тормози тебе, но замитайки го, не усещаш, че си жив. Кога изслушаш що разказва, ще прогледнеш, ще прочуеш, ще си Ти. Че болката, тя туй показва, замажеш ли го, ще боли.