19 мар. 2022 г., 19:03

Знакът на болката

633 0 1

- Хей, младежо, на г'де си тръгнал? - попита ме старият мъдрец.

- Тръгнах, дядо, спасение да диря, сам с една торба въпроси, обикалям из света. Боли ме нещо в ляво в мене, ала сърце ли е, уви не знам. То тупа много бързо, понякога прехлопва през нощта. Понякога въобще не ми се връзва, че лекарите казват, че съм здрав. Щом мракът вечер стегне и спре на пауза моят път, тогава страшна бездна е пред мене, умирам всеки път, като за първи път.

 - Не ще да бъде болест, чедо, туй де в сърцето ти боли! Душата си попитай в тебе, там няма лекар, кой да провери! Че в нас си носим куп задръжки, замитани под старият килим. Не ще намериш изцеление на там къде си тръгнал, ни ще спре по - малко да боли. И тази нощ щом мракът падне, кога сърце се разтупти, върни се в твойто малко ложе и тежкият килим вдигни. Виж що крил си там години, остави да поболи. Не бягай от страхът си чадо,  не бягай, а го прегърни. Чуй що има да ти каже и ще видиш, че другарят ти е той.Той не ще нощта ти да открадва, а да изчистиш дългият застой. Тогава, де смириш се с него, ще светне в стаята ти лъч, тръгни по него без съмнение, той ще ти покаже правилният път. Страхът не ти е враг, човече, не е присъда, нито бич. Ни болест те тормози тебе, но замитайки го, не усещаш, че си жив. Кога изслушаш що разказва, ще прогледнеш, ще прочуеш, ще си Ти. Че болката, тя туй показва, замажеш ли го, ще боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марчела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво и много мъдро!

    Аз самият трябва да се изправя пред страховете си и да ги погледна, все повече го осъзнавам...иначе наистина човек си отлага живота за неопределен период от време. Страхът го парализира и просто преживява, но не живее.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...