16 feb 2005, 2:14

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

  Poesía
1.1K 0 1
Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание.
Завещавам себе си
на полета на бръмбара
и на месоядните цветя,
които не са вечеряли
достатъчно.
Дарявам тялото си на прозрачността,
душата си – на завъртялото ме вретено.
Самата индулгенция съм.
Ще се откупя
с искрящите огньове на смарагда.
Знам, че
смарагда във гърдите ми ще ослепи
замислените ибиси,
унесени в игра,
приличаща
почти
на
"Не се сърди човече" -
играта на живота.
Ще изглеждам трезвен.
Ще подпиша.
Почти знам,
че
твоите бръмбари и
твойте ириси ще ме омаят
и
ЩЕ

почти завинаги.

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...