16 feb 2005, 2:14

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

  Poesía
1.1K 0 1
Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание.
Завещавам себе си
на полета на бръмбара
и на месоядните цветя,
които не са вечеряли
достатъчно.
Дарявам тялото си на прозрачността,
душата си – на завъртялото ме вретено.
Самата индулгенция съм.
Ще се откупя
с искрящите огньове на смарагда.
Знам, че
смарагда във гърдите ми ще ослепи
замислените ибиси,
унесени в игра,
приличаща
почти
на
"Не се сърди човече" -
играта на живота.
Ще изглеждам трезвен.
Ще подпиша.
Почти знам,
че
твоите бръмбари и
твойте ириси ще ме омаят
и
ЩЕ

почти завинаги.

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...