16 feb 2005, 2:14

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

  Poesía
1.2K 0 1
Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание.
Завещавам себе си
на полета на бръмбара
и на месоядните цветя,
които не са вечеряли
достатъчно.
Дарявам тялото си на прозрачността,
душата си – на завъртялото ме вретено.
Самата индулгенция съм.
Ще се откупя
с искрящите огньове на смарагда.
Знам, че
смарагда във гърдите ми ще ослепи
замислените ибиси,
унесени в игра,
приличаща
почти
на
"Не се сърди човече" -
играта на живота.
Ще изглеждам трезвен.
Ще подпиша.
Почти знам,
че
твоите бръмбари и
твойте ириси ще ме омаят
и
ЩЕ

почти завинаги.

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...