16 feb 2005, 2:14

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

  Poesía
1.2K 0 1
Звучиш ми като брачен договор.
почти.
Не толкоз тъжно
и не толкоз завинаги.
Днес правя завещание.
Завещавам себе си
на полета на бръмбара
и на месоядните цветя,
които не са вечеряли
достатъчно.
Дарявам тялото си на прозрачността,
душата си – на завъртялото ме вретено.
Самата индулгенция съм.
Ще се откупя
с искрящите огньове на смарагда.
Знам, че
смарагда във гърдите ми ще ослепи
замислените ибиси,
унесени в игра,
приличаща
почти
на
"Не се сърди човече" -
играта на живота.
Ще изглеждам трезвен.
Ще подпиша.
Почти знам,
че
твоите бръмбари и
твойте ириси ще ме омаят
и
ЩЕ

почти завинаги.

Знам, че си Бог който не е вечерял достатъчно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...