Знам, че си там
знам че си там
винаги си
била там
и дори когато не съм гледал
а очите ми стрелкащи
сочещи
като стрелки
на часовник за среща
за която отдавна си сигурен
че си закъснял
но от друга страна
огледалото
червилото
огледалото
червилото
да сигурен съм
че винаги си била
там макар
и да не съм те виждал
да очите са
за да се виждаме
с тила си
и си изказвам дъха през ръцете
кои са тези ръце?
на кого са?
чии са?
не те не са мои.
ръцете ми въздух
и тези очи не са мои
очите ми
сини и подходящи
за бодене
и стой така мирна
сега ще те вържа
за стола с въжето
на собствената
ти търпеливост
хапни си
тук имаме
миди
и
стриди
черупки
ела да поскачаме на въже
твоето въже
на което ще се бесиш
аз ще те водя
по него
а ти ще ме слушаш
както едно време
както никога
както едно време
както никога
както всякога
както когато вярвах
че мога да вярвам
разбира се че
обичам
е твърде малка дума
твърде недостатъчна
твърде малка
за моята апатия
но я я сложи във устата си
вместо бисквита
просто така
между другото
за всеки случай
а аз ще те чакам
във ъгъла
с ножици
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados
