Знам, ще разбереш
Аз нямам дъщеря, но имам син...
Ти си майка, знам, ще ме усетиш.
Мъжете, казват, всички до един
приличат си като фалшиво цвете...
Рядко между тях се откроява
мъж, носещ истинско сърце,
да може от душата да раздава
без доза фалш по сухото лице.
Искам от сина си да не правя
пореден нов изкуствен екземпляр.
Посятото му дело да оставя
смисъл във човешкия олтар...
За него искам никой да не казва:
"Мъже такива твърде много зная..."
Конвейерно не ща да е наказан,
а своя път с достойнство да чертае.
Искам да е тачен и обичан...
Ти си майка, знам, ще разбереш...
Мъжете, казват, всички си приличат.
Аз мразя едноликия стремеж!
Ти си майка, знам, ще ме усетиш.
Мъжете, казват, всички до един
приличат си като фалшиво цвете...
Рядко между тях се откроява
мъж, носещ истинско сърце,
да може от душата да раздава
без доза фалш по сухото лице.
Искам от сина си да не правя
пореден нов изкуствен екземпляр.
Посятото му дело да оставя
смисъл във човешкия олтар...
За него искам никой да не казва:
"Мъже такива твърде много зная..."
Конвейерно не ща да е наказан,
а своя път с достойнство да чертае.
Искам да е тачен и обичан...
Ти си майка, знам, ще разбереш...
Мъжете, казват, всички си приличат.
Аз мразя едноликия стремеж!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Харесва ми позицията ти!
