MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
25 feb 2007, 6:17

Зная аз, любов е 

  Poesía
752 0 8

 

 

Зная аз, любов е -

кръвта ми е пожар,

а душата зов е,

за двамата – олтар.

 

Любовта немее -

тялото, душата:

всичко аленее,

носи красотата.

 

Озарен, умирам,

за да оживея,

тебе щом намирам,

радостно се смея.

 

Вече те обичам

даже в разлъка -

думички изричам,

за да няма мъка.

 

В любов се вричам -

първа и последна.

Всичко туй наричам:

"моя ненагледна".

 

Моята тигрица -

нежност за сърцето!

Тя ми е Царица -

Слънце на лицето

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хей, Спарки!
    Виж си пощата, моля!
  • Анита,
    Каня те да участваш с текстовете си, които си написала в романа "Сансара", който пиша в момента. В трите ти публикувани текста има много, макар и дребни пропуски, изискващи нова редакция. Направи я, ако обичаш.
  • Хей, Спарки! Махни от коментара си "все пак" и всичко е наред. Ти си първият автор, за когото изказвам тук такава прогноза.
  • Готово, Спарки! Задачата е изпълнена. Още веднъж - ти си автор с голямо бъдеше!
  • Съгласен съм с теб, Спарки! Любовта има различни равнища на развитие със своите съответни степени. Несподелената любов е масово заболяване. Въпросът е и когато е споделена, да пишеш. Пожелавам ти го!
  • Всеки звук от текстовете ми прави това - възпява нормалното преживяване, което се гради на основата на съпреживяването, т.е. на основата на споделената любов.
  • И една добра дума може да ни направи щастливи, когато сме постигнали голямото - способността да почувстваме нейната модалност, а с това и да я съпреживеем с другия.
  • Колко малко ни трябва
    за да бъдем щастливи!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??