25 feb 2007, 6:17

Зная аз, любов е

  Poesía
909 0 8

 

 

Зная аз, любов е -

кръвта ми е пожар,

а душата зов е,

за двамата – олтар.

 

Любовта немее -

тялото, душата:

всичко аленее,

носи красотата.

 

Озарен, умирам,

за да оживея,

тебе щом намирам,

радостно се смея.

 

Вече те обичам

даже в разлъка -

думички изричам,

за да няма мъка.

 

В любов се вричам -

първа и последна.

Всичко туй наричам:

"моя ненагледна".

 

Моята тигрица -

нежност за сърцето!

Тя ми е Царица -

Слънце на лицето

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хей, Спарки!
    Виж си пощата, моля!
  • Анита,
    Каня те да участваш с текстовете си, които си написала в романа "Сансара", който пиша в момента. В трите ти публикувани текста има много, макар и дребни пропуски, изискващи нова редакция. Направи я, ако обичаш.
  • Хей, Спарки! Махни от коментара си "все пак" и всичко е наред. Ти си първият автор, за когото изказвам тук такава прогноза.
  • Готово, Спарки! Задачата е изпълнена. Още веднъж - ти си автор с голямо бъдеше!
  • Съгласен съм с теб, Спарки! Любовта има различни равнища на развитие със своите съответни степени. Несподелената любов е масово заболяване. Въпросът е и когато е споделена, да пишеш. Пожелавам ти го!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...