Звезда
Събудих се във тиха синева
и пак луната устните докосна,
прегърна ме мастилена нощта,
с мека топлина ме омагьоса.
Усмихнах се и звън се разпиля,
докосна прекрасната вселена.
От мен разля се ярка светлина
и спомних, че звезда съм устремена.
Откъснах се от небосклона тих
и към тебе с трепет лудо полетях,
Хвърлих се във твоята жарава
и с буен огън в теб до изгрева горях.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Здравка Бонева Todos los derechos reservados
