Aug 21, 2009, 9:38 PM

Звезда

  Poetry » Love
1K 0 5

Събудих се във тиха синева 

и пак луната устните докосна, 

прегърна ме мастилена нощта, 

с мека топлина ме омагьоса.

 

Усмихнах се и звън се разпиля,

докосна прекрасната вселена.

От мен разля се ярка светлина

и спомних, че звезда съм устремена.

 

Откъснах се от небосклона тих

и към тебе с трепет лудо полетях,

Хвърлих се във твоята жарава

и с буен огън в теб до изгрева горях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...