Събудих се във тиха синева
и пак луната устните докосна,
прегърна ме мастилена нощта,
с мека топлина ме омагьоса.
Усмихнах се и звън се разпиля,
докосна прекрасната вселена.
От мен разля се ярка светлина
и спомних, че звезда съм устремена.
Откъснах се от небосклона тих
и към тебе с трепет лудо полетях,
Хвърлих се във твоята жарава
и с буен огън в теб до изгрева горях.
© Здравка Бонева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
