20 mar 2007, 8:59

звезда изгря

  Poesía
719 0 0

Нощта величествено бдеше,
звезди заливаха небето,
луната някъде блестеше,
във сън потъваше сърцето.
И в тая нощ неповторима,
дойде при мен за първи път,
разбрах, съдба неизменима
събрала ни е в този кът.
В моя мрачен досега живот
нечувана звезда изгря,
непостигнат някога възход,
моята любяща душа съзря.
Защо безкрайно те обичам,
защо за среща бдя случайно.
С любов твойто име изричам,
изпълвайки се с чувства тайно!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...