Нощта величествено бдеше,
звезди заливаха небето,
луната някъде блестеше,
във сън потъваше сърцето.
И в тая нощ неповторима,
дойде при мен за първи път,
разбрах, съдба неизменима
събрала ни е в този кът.
В моя мрачен досега живот
нечувана звезда изгря,
непостигнат някога възход,
моята любяща душа съзря.
Защо безкрайно те обичам,
защо за среща бдя случайно.
С любов твойто име изричам,
изпълвайки се с чувства тайно!!!