11 ago 2005, 7:22

ЗВЕЗДАТА ГРЪМНА

  Poesía
1.3K 0 1

Звездата гръмна в детските очи!
Раздялата на болката отдадох.
Не се боях - виното горчи.
Пред свойта слабост Аз не се издадох.

О, болка - нежност, в гневните гърди
изгаряше. Въпросите оставях
да дирят пръсти, облаци, лъжи.
Пред свойта съвест Аз не се издадох.

Не бях наивник. Нито прозорлив.
Раздавах всичко в новото си тяло:
солени мигли, острови. Свенлив
пред свойта благост Аз не се издадох.

Дори не знаех - моето момче
ще каже нявга подличкото "татко".
Съзирах злоба в детското сърце.
Пред свойта обич Аз не се издадох.

Нямах майка. Нито пък събрат.
На бога злобен радост не създавах.
Презирах края в първия си грях.
Пред свойта памет Аз не се издадох.

Броячът пълен в гледките - очи.
Престана в ритъм тялото да пада.
Без болка тръпна. Дявола мълчи.
Пред свойта същност Аз не се издадох.

Марин Лазаров

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пак не го разбрах, ама сигурно просто в мене е вината за неразбирането

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...