11 ago 2005, 7:22

ЗВЕЗДАТА ГРЪМНА 

  Poesía
959 0 1

Звездата гръмна в детските очи!
Раздялата на болката отдадох.
Не се боях - виното горчи.
Пред свойта слабост Аз не се издадох.

О, болка - нежност, в гневните гърди
изгаряше. Въпросите оставях
да дирят пръсти, облаци, лъжи.
Пред свойта съвест Аз не се издадох.

Не бях наивник. Нито прозорлив.
Раздавах всичко в новото си тяло:
солени мигли, острови. Свенлив
пред свойта благост Аз не се издадох.

Дори не знаех - моето момче
ще каже нявга подличкото "татко".
Съзирах злоба в детското сърце.
Пред свойта обич Аз не се издадох.

Нямах майка. Нито пък събрат.
На бога злобен радост не създавах.
Презирах края в първия си грях.
Пред свойта памет Аз не се издадох.

Броячът пълен в гледките - очи.
Престана в ритъм тялото да пада.
Без болка тръпна. Дявола мълчи.
Пред свойта същност Аз не се издадох.

Марин Лазаров

© Марин Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пак не го разбрах, ама сигурно просто в мене е вината за неразбирането
Propuestas
: ??:??