Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18478
25 may 2020, 10:30  

Звезден отпечатък 

  Poesía » Formas graves
843 9 9

И хора сме. Телата ни са грешни,
в душите злоба, гняв и суета.
И мислим, че венец сме на света,
отгоре гледа Бог...И Му е смешно.

 

От онзи стръвен повик - на глада ни,
залежда се във вените кръвта.
А просто сме за червеи стръвта.
И нищичко от нас не ще остане.

 

И странно горделиви сме. Велики,
за нас изглеждат людските дела,
черупки кухи - нашите тела,
ще бъдат - щом Творецът ни повика.

 

Поетът знае, че в живота кратък,
душата му е звезден оптечатък.

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ангелче, Нежност моя, прегръщам ви. Звездна да е нощта ви!
  • Правиш, каквото си поискаш с думите...
    Наденце... 🌹
  • Деа, Гени, Красе, благодаря ви!
  • "Поетът знае, че в живота кратък,
    душата му е звезден отечатък."
    Поздрав!
  • Дано е така...
  • Благодаря ви приятели! Не знам дали съм права. От моята камбанария така изглежда светът.
  • Ех.. Наде!
    Дано си права!
  • Като че ли Бог ме обдарява с поетично изпитание!Чета написаното и се радвам на стиховете, които ми придават едно вълнуващо настроение. Тук намирам една безкрайна безпощадност, която мъдро ни освобождава от предразсъдъците на материалното в нас и около нас!
    Поздравления, Надежда!
  • Наде! Страхотно! В синхрон с моята "Сметка"! Поздрави!
Propuestas
: ??:??